Книгата "Моят роден град Бургас. Спомени за времето от 1930 - 1945 година" от покойния д-р Мъгърдич Степан Мелконян ще бъде представена на 25 юни в двора на Етнографския музей, съобщават от Регионалния исторически музей. 

Съставител на книгата е Росица Топалова, уредник в музея, а изданието, в което са включени и множество архивни фотографии от периода, ще бъде официално представено от историографа, краевед и художник Митко Иванов.

Книгата събира спомените, които роденият през 1922 г. арменец и лекар Мъгърдич Мелконян започва да пише през 1992 година. В тях той методично и подробно описва очертанията на града, кварталите и махалите, обществените сгради и учреждения, училищата, книжарниците, сладкарниците, хотелите и хановете, пристанището, консулствата, занаятите, плажа, войската, празниците. Лекарят не пропуска да опише и своя собствен живот, а след като завършва р

Историите във всички мои стихотворения са преживени, но не са задължително лични. Обикновено разказвам истории, свързани с други хора. Това каза писателката и журналистка Оля Стоянова по повод новата си стихосбирка „Как ни спасяват природните закони“. 

По думите това вероятно идва от журналистиката, както и от това, че е „добър наблюдател“. Обичам да разказвам истории и това правя в стихотворенията си, и в разказите, и в документалните истории, които пиша, посочи Стоянова. Отбеляза, че на 14 септември, в рамките на „Алея на книгата“ в София, издателство „Жанет 45“ ще организира среща с публика и раздаване на автографи.

„КАК НИ СПАСЯВАТ ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ“ ИЗЛИЗА 11 ГОДИНИ СЛЕД ПОСЛЕДНАТА СТИХОСБИРКА

Предишната стихосбирка на Оля Стоянова - „Улица „Щастие“, излиза

В Регионалната библиотека "Пейо Яворов" писателката и преподавател по корейски език Цветелина Борисова представи книгата си "Корейското чудо халю".

В нея авторката изследва корейската култура във всичките аспекти, нарастващия интерес и влияние на азиатската страна в световен мащаб.

Събитието е част от програмата на Дните на корейската култура, които се провеждат на 3-ти и 4 септември в Бургас.

Борисова каза, че от 2014 г. преподава корейски език на учениците от 1-ви до 7-ми клас в 18-о Средно училище „Уилям Гладстон“.

Интересът към корейския език и култура датира от времето, когато азиатската държава все още не е популярна.

Авторката сподели, че книгата е адаптация на дисертационния труд на тема „Национална стратегия на Република Корея за популяризиране на корейската култура и език по света“, който успешно защитава през 2

Без читатели писателят е невъзможен. Той се превръща нещо абсурдно. Да пишеш за себе си е нещо красиво, но е и ненужно. Това каза писателят Владимир Зарев, който днес дава автографи на шатрата на издателска къща „Хермес“ на Пролетния панаир на книгата. 

„Аз обичам да давам автографи, защото това е форма на взаимно доверие между мен и читателите. Това, че те са избрали моя книга, е чест за мен и това е изключително важно за всеки един писател“, каза той. 

За последната си книга „Объркани в свободата“ Зарев казва, че това е роман за величието на човешката свобода. Тя се състои от два пласта - единият е съвременността, пандемията, която промени живота на много българи. А действието във втората част се развива през 1437 година и засяга въпроса за исихазма, обясни писателят. И припомни, че исихазмът е духовно учение, обикновено исихастите са ставали схимонаси, ко

"Без езика душата постепенно избледнява и изсъхва. В световната културна съкровищница има място за българската литература". Това каза в заключението на доклада си на тема идентичността като пребиваване в езика проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова на днешния Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ Регионален исторически музей - Пловдив.

"Езикът е наш дом, а в него ние сме наематели, някои за по-дълго, други за по-кратко. Като наематели оставяме различни следи в този дом, но всички ние чрез езика изразяваме своята идентичност като българи, но и като човеци", каза в изложението си проф. Панайотова.

"Българите имаме основание да се гордеем с това, което сме дали на света. Включването ни в Европейския съюз е едно, но приемането в европейското културно пространство на българския език и литература е друго и за това трябва да се борим системно десетиле